Направо към съдържанието

Титан I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Титан I
Данни за ракетата
ФункцияМКБР
ПроизводителМартин
ОператорUSAF
Страна САЩ
Размери
Височина31 m
Диаметър3,05 m
Маса105 140 kg
Степени2
Товароносимост1800 kg
История на изстрелванията
Статусизведена от употреба
Общо изстрелвания70
Успешни53
Неуспешни17
Първи полет6 февруари 1959 г.
Последен полет5 март 1965 г.
Горивокеросин
Тактически данни
Базиранешахта
Обсег10 200 km
Точност2,2 km
Бойна главатермоядрена
Мощност1,44 МТ
Титан I в Общомедия

Титан I (на английски: HGM-25A Titan I) е името на първата американска междуконтинентална балистична ракета от семейството Титан, конструирана и произведена от Мартин в края на 50-те години на 20 век. До 1965 г. ракетата е основен носител на ядрено оръжие в арсенала на САЩ.

Титан I е междуконтинентална балистична ракета с голям радиус на действие. Има две степени с два двигателя – по един в първа и във втора степен. И двата работят с гориво RP-1 – специално рафиниран керосин, който дава по-нисък специфичен импулс от течния водород, но е много по-практичен. По-евтин е, опасността от пожар или експлозия е по-ниска, и е много по-плътен. За окислител е използван течен кислород. Малкото на брой двигатели осигуряват лесна поддръжка и надеждност на ракетата. Системата за управление е усъвършенствана инерциална, с вероятна кръгова грешка от 2,2 км. – отлично постижение за края на 50-те години на 20 век. Бойната глава е моноблокова, термоядрена с мощност 1,44 МТ. Общо са произведени 101 ракети на стойност 1,64 млрд. долара. Ракетата е на въоръжение до 1965 г. когато започва подмяната и с по – съвършени оръжейни системи.

Оператор на ракетата е USAF. През годините боеготовността на Титан I достига около 60 – 65% (от всички произведени ракети) и е както следва:

През 1962 – 1963 е постигнато максимално ниво на боеготовност. На постоянно бойно дежурство са 62 – 63 ракети. Те са разположени в шест авиобази на САЩ:

  • 568-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Ларсън, Вашингтон;
  • 569-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Маунтин Хоум, Айдахо;
  • 724-ти Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
  • 725-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
  • 850-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Елсуърт, Южна Дакота;
  • 851-ви Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Бийл, Калифорния.
  • Двигател – LR-87.
  • Тип – течногоривен.
  • Тяга – 1900 kN.
  • Специфичен импулс – 290 сек.
  • Време за работа 140 сек.
  • Двигател – LR-91.
  • Тип – течногоривен.
  • Тяга – 356 kN.
  • Специфичен импулс – 308 сек.
  • Време за работа 155 сек.
  • missilebases.com (2011). „History of Missile Bases“. missilebases.com. Посетен на 4 септември 2011.